Сред листата в теб се скрих
цяла в руж опожарена
като екипаж-сирена
евтин кат кръстосан стих.
От одраните ти китки
бели паяци висят
трескав сън връз тебе спят
украсени с резки плитки.
Вместо теб ще нарисувам
някогашния ти цвят
в кичурите шумолят
думите ми,в етер плувам.
Прошепни ми за последно
под предателска зора
ще вървиш сама в гора
ще простиш,че те изпращам бедно.
Изпод ноктите ми пръст
сипя сол над твойта къща
в друго цвете да не връща
виночерната ни лъст.
