Стряха

разпарям от плещите ти плътта
заравям пръстите си
в теб
и двамата сме равни пред смъртта
калта ти бликва в моите вени
и през очите ми калта
изтича се като в канал
клоака на завод
разпрал небето с кули обгазени
отвръща поглед от телата ни смъртта
навярно огорчена,отвратена
престорен смях дробовете ти ми изсмяха
небето сгромоляса се над мен
звездите-помътнели,не изгряха

Пещера

по-нисък от джудже
също толкова уродлив
по-нисък от теб
по-празен
в гърдите ми живее пещера
изпъленена с ревящи сталактити
умираща надежда и мечта
лъжа
изгубен съм сред степ
трева и змии зимен сън заспали
намирам хлопнатите ти кепенци
и скрита си от хищния ми поглед
не знаеш как
не знаеш
и не е смърт
умира се веднъж
аз избледнявам всеки ден
измива ме окаляния дъжд