разпарям от плещите ти плътта
заравям пръстите си
в теб
и двамата сме равни пред смъртта
калта ти бликва в моите вени
и през очите ми калта
изтича се като в канал
клоака на завод
разпрал небето с кули обгазени
отвръща поглед от телата ни смъртта
навярно огорчена,отвратена
престорен смях дробовете ти ми изсмяха
небето сгромоляса се над мен
звездите-помътнели,не изгряха
Няма коментари:
Публикуване на коментар