През векове в секунди и насред
пустини в напръстник
така и не реших
къде е по-жестока самотата
насред море неон и яростни тълпи
или на остров-стих,
тълпата
надува вихър във платната,
които неспокосано уших,
и още хвърлям през кърмата
"последен" поглед
не убих
от жалост носталгична страховете
нали за сбогом и на тях
ще трябва да измисля стих
и цвете
и малко истеричен смях
Няма коментари:
Публикуване на коментар