Протягам жадни длани в мрака
да те открия,но е сън,
барабанящ,не ме почака,
дъждът размива сенки вън.
И както всеки сън лъжовен
замина си и ти с дъжда,
измръзнал,вкопчил се във спомен,
последни мигове крада.
Спокойно спи,каква ли драма
във крайна сметка е това,
понесъл болката на двама,
към кръста ще се прикова.
Не ме жали,задето гасна
пред кули,зидани от дим
и аз и ти със страст ужасна
към своите кули все вървим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар