Fin

Потръпвам като се присетя,
че някога ще падна под косата,
и няма вече да усетя
на ласките ти топлината.

Ала надежда в мен надава вик,
че сетния ми дъх не слага края,
и под луминисцентния светлик,
със тебе ще открия рая.

И ален щрих ще разцъфти връз мен,
с наквасен скалпел стиснала в ръката.
преблед изпод слънцата на изкуствения ден,
ще съм платното,инструмент на красотата.

С усмивка страшна,ти кръвта ми изцеди
ще знам,че всичко не е свършило дордето,
не с думи режещи като преди,
а с пръсти ми разкъсаш сърчицето.