Нощта безбрежна плът простряла
затиска ме с рисуван похлупак
от ужас и копнеж пропита цяла
полира дните с черен лак.
Да,знам,блуждаят в тъмнината
безлични и износени лица
скатали са отдавна от крилата
дузина непотребни им перца.
Че няма да политна ми е ясно
едва ли е ужасната беда
отгоре гледан е прекрасно
поредната изгасваща звезда.
Безкрилен силуета си ще смажа
сред шепата светлици над паважа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар