Разтапят скорошните форми
искряли в диви цветове
напуканите,празни длани,
две груби,скитащи ръце.
Защо и как не питаш-няма
по-мъчен отговор от този
снежинката умира бързо,
приклещена в отчаян хват.
Последна стружка лед-разтапя се,
през пръстите изтича-мръсна
от допира,изгасва с отвращение
последния нюанс на бялото.
Не можеш да откриеш твоята
сред бурята,случайна хващаш в плен
разтваряща се мъничко поне,пищяща,
и глух,изпиваш мътните й капки.
Накрая,изморени дланите,
сковани в лед,безчувствени и бледи
снежинка собствена ще сътворят,
безсмъртна и танцуваща,неопетнена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар